5. Как да направим малкото човече добър човек
3. За важността на играта при децата или
многото лица на детските игри
Играта при децата е толкова важна, колкото и любовта, храната, грижата и надеждата. Специалистите по детско развитие смятат, че играта е от изключително значение за умственото, физическото и емоционално развитие на всяко дете. Тя, играта има много лица:
- Играта е израз на радостта и забавлението.
- Чрез нея децата развиват своята личност, позитивното отношение спрямо себе си и реализират потенциала си.
- Играта отключва креативността и въображението. Тя развива умения като четене, мислене, намиране на решения и подобряване на двигателните умения.
- Играейки, те се учат да управляват емоциите си и да се справят с тях. Освен това тя им помага да опознават и разбират света около себе си.
- С игра, децата придобиват социални умения, учат се да градят взаимоотношения с околните, създават ценностната си система и чувството си за етика.
Играта спокойно може да се нарече „храна за мозъка”. Тя му помага да се развива по начини, които от съществено значение за успеха в училище, например. Тя осигурява основата на ученето, включително обогатяването на езика, развива мисленето и уменията на детето да разсъждава и да прави изводи, да вади следствия. Съвсем отделно и не от по-малко значение е играта между родители и деца. Това е прекрасна възможност да прекарваме повече време заедно и да заздравяваме връзката помежду си.
Д-р Едгар Клугман, професор в колеж в Бостън, САЩ и един от най-изтъкнатите експерти в изследването на ползите от детската игра, определя следните категории:
Функционална игра: това е повтаряща се игра с различни предмети, която развива моторните и практическите умения на детето. Добри примери за подобни игри са прибиране и изваждане на различни предмети, пълнене, подреждане, игра с вода, както и игрите на открито. Функционалните игри са характерни за най-малките. Обикновено до 3-годишна възраст този вид представляват около 50% от детската игра. И въпреки, че с възрастта тя намалява, тя си остава една от най-важните.
Детето може да играе само или заедно с други деца, като развива двигателните си умения, координацията и разбира се, много се забавлява.
Конструктивна игра: това са игрите, с които детето създава и решава поставени задачи или проблеми. Примери за това са всички конструктори, пъзели и различните креативни и художествени игри. Приблизително 50% от всички дейности на децата между 4 и 6 години са такива конструктивни занимания, като те продължават да бъдат много важни и през първите класове в училище. И тук децата могат да играят сами или с другарчета. Развиват се логическата мисъл, креативността, разработва се умението да взимат решения и да се решават възникнали въпроси.
Ролеви и въображаеми игри: чрез тях децата влизат в различни роли, трансформират се в съществуващи или измислени герои. Това отново може да бъде самостоятелна или групова игра. Тя достига своя пик при децата в по-горните групи в детската градина, предучилищната възраст и започва да намалява, когато детето стане 2-3 клас.
Ролевата игра помага на децата да изразяват свободно емоциите си и да пресъздават събитията, които се случват в живота им и които са ги развълнували и направили впечатление. Чрез тези динамични игри те се учат да комуникират с другите, да развиват социалните си умения, практикуват езика и способността да общуват, учат се на житейски ценности и развихрят въображението си.
Игри с правила: това са игрите с предварително определени правила, като настолните игри, игрите с топка (футбол, тенис, баскетбол) или такива от типа на скачане на въже, на ластик, учене на песнички или танци. Този тип игра става основен, когато децата достигнат вече училищна възраст. Чрез игрите с правила те се учат на сътрудничество и отборна игра, взаимно разбиране, логическо мислене, честност и спазване на зададени критерии и норми.
2. Какво означават рисунките на вашето дете?
Играта е основно право и задължение на всички мъници. Чрез нея те развиват фината си моторика, научават нови неща за света и поставят себе си в него.
Известно е, че е добре още от съвсем ранна възраст на детето да бъде давано поле за изява. Дали ще свири на инструмент, ще пее или ще рисува, малкото не бива да бъде ограничавано. Дори родителят да смята, че то не е музикално или в рода няма художници. Не е казано, че трябва да се родиш Моцарт или Пикасо, за да се занимаваш с изкуство.
Според специалистите умението да рисува, владеенето на различни техники и навици показва нивото на развитие на интелекта на детето. Не пренебрегвайте "драсканиците". Ако вашето хлапе има свое обяснение – изслушайте го.
Рисунката може да покаже и степента му на развитие, и интересите му. Важно е само вие да сте го оставили да твори на спокойствие. Без да му обяснявате кое как трябва да изглежда, без да го коригирате и най-важното – без да го критикувате.
Какво получава детето от рисуването?
- Първо и основно – удоволствие. Дори само да прави точки или кръгчета на празен бял лист, за него това е свобода.
- Развива фината моторика – особено ако много внимателно, без повишаване на тон и налагане на мнение, коригирате начина, по който малкото държи молива или четката. Просто нагласяйте пръстчетата му.
- Развива умението да се сравняват фигури по цвят и големина.
- При обсъждането на творбата се развива умението за създаване на кратък разказ и описание на картина.
- Формира качества като прилежност, старание и внимание.
- Развива личността, защото чрез рисунката детето предава своите емоции.
А ето какво говорят цветовете за моментното състояние и темперамент на малкото:
Черно
Това е негативен цвят. Показва недоволството на детето от заобикалящия го свят. Ако е изобразило себе си в черно това може да показва недоволство от самия себе си. Често изпълнителните деца и пълните отличници, които се страхуват от провал, могат да изобразят себе си с този цвят.
Бяло
Няма как да бъде нарисувано, но ако фигурата е само очертана, без да е запълнена с цвят, това се счита за бяло. Обикновено това са рисунки, които показват безразличие към момента на творчество. Или темата не му е била приятна, или пък не му е достигнало време за довършване на произведението. Понякога такива рисунки сочат за наличие на математически заложби, защото това е схематично представяне на света.
Червено
Този цвят и неговите оттенъци символизират прекомерната активност. Ако това е цветът, който преобладава, то мъникът е превъзбуден и се нуждае от почивка. Характерен тон е за децата, които биват поощрявани да се занимават с прекалено много дейности – танци, езици, спорт...
Кафяво
Предпочитан цвят, когато детето рисува насила. Това е цветът на умората, съчетана с раздразнение. То може да не е свързано с някоя житейска ситуация, а по-скоро с конкретната тема, която е зададена за рисунката. Добре е да попитате мъника дали нещо го притеснява и, ако откаже да говори, просто като начало започнете да изисквате по-малко от него.
Зелено
Това е цветът на стремежа към положителни промени. Ако той е преобладаващият в рисунката, значи малкият творец се стреми към някакво постижение. Тук финият нюанс е да разконспирирате защо се стреми към нещо ново – за да постигне нещо или защото не е доволно от настоящата ситуация.
Синьо
Избират го деца, които се стремят към почивка и спокойствие. Но не бива да се бърка с раздразнителното желание за спокойствие, присъщо на кафявото. По-скоро това е здравословна умора, която търси заслужено спокойствие. Просто имайте едно на ум, че трябва да позволите на детето да си поеме въздух.
Жълто
Този цвят, както и оранжевото, говори за напрежение, свързано с очакване. То може да е както положително, така и отрицателно. Есента, обрисувана в жълто-червени тонове няма как да бъде притеснителна, но тръгването на училище, показано с тези цветове, би могло да ни наведе на мисълта за тревожно очакване на събитието.
Лилаво
Цветът на тревогата от близкото бъдеще. Ако дете до 6-годишна възраст избира този цвят за основен, то това означава тревожност и ранимост. Ако някой от близките е изобразен в люляково, то със сигурност малкото се притеснява за него по някакъв начин.
1. Как да бъдем по-добри...
Всеки родител изпитва тревога и трудност как да се грижи за възпитанието и развитието на детето си. В повечето случай родителите се запитват дали постъпват правилно в различните ситуации, пред които се сблъскват в ежедневието.
Разбира се, всеки има свое собствено мнение как да възпитава децата си. Дали твърде малкото наказания означават, че децата са се измъкнали от контрола ни?
Дали налагането на прекалено сурова дисциплина няма да ги настрои срещу нас?
Тук Ви представяме позитивни начини за насърчаване на децата да се държат добре. Позитивният подход се състои в това да хвалите детето и да го насърчавате да се държи добре. Позитивният подход не включва биене на детето. Някои родители се страхуват, че ако не бият децата си, ще загубят контрол върху тях, но всъщност се случва обратното. Колкото по-често показваме на децата си любов и уважение, толкова по-силно те ще искат да изпълнят нашите очаквания.
Давайте на децата си пример на добро поведение
Децата се учат като подражават на другите. Те ще копират и вашите постъпки.
Променяйте околната среда, а не децата
По-добре е да държите ценни, опасни и чупливи предмети извън досега на детето, отколкото да го наказвате за неговото естествено любопитство.
Изказвайте своите желания позитивно
Казвайте на децата какво да правят, а не само какво не трябва да правят.
Хвалете и окуражавайте детето си
Насърчавайте детето когато виждате, че полага усилия да се държи добре. Хвалете го за доброто му поведение и се стремете да отстраните неправилното. Колкото повече натяквате на детето, толкова по-малко ще ви слуша. Помислете как то би прозвучало на някой възрастен. Извинете се, ако сте постъпили неправилно.
Ограниченията са полезно нещо дори и в най-любещото семейство
Да бъдеш родител означава и да очертаваш граници. Не забравяйте, че е нормално детето да изпробва тези граници. Това не е непослушание, а част от процеса на учене. Децата се чувстват по-сигурни, ако вие спазвате границите, които сами сте очертали, при положение, че са разумни, дори и да се оплакват от тях от време на време.
Изслушвайте внимателно детето си
Интересувайте се какво прави и какво чувства вашето дете. Успокойте го, че силните чувства са в реда на нещата, стига да са изразени по-подходящ начин. Колкото по-често правите това, толкова по-рядко ще ви се налага да стигате до наказания .
Изберете възпитание без бой и крещене
Понякога може да ви се струва, че боят е ефикасен и да се увлечете да удряте по-силно детето, за да постигнете същия резултат. Да крещите на децата или непрекъснато да ги критикувате също може да бъде вредно и може да доведе до трайни емоционални затруднения . Такива показания няма да помогнат на детето да развие чуство на самоконтрол и уважение към другите.
Поставяйте изпълними изисквания
Не забравяйте да се запитате дали вашите изисквания отговарят на възрастта и състоянието на детето. Бъдете търпеливи, ако детето е още много малко, или ако е болно или изморено.
Замислете се ... Тези факти могат да ви учудят ...
Понякога непослушанието и недисциплинираността са показатели за здравето на детето. Децата по природа са любопитни и изпълнени с ентусиазъм. Това е причината понякога поведението им да е такова, че на родителите им се струват непослушни, но не би било много чудно, ако детето не пробва нови неща или пък не прави грешки. Това не означава, че на децата трябва да им се позволява всичко. Трябва да знаят правилата задължителни във вашето семейство и да се научат да сътрудничат с другите. За да помогнете на децата да развият самоконтрола у себе си се изисква време и търпение.
Всяко дете има най-голяма нужда от обич
Обичта е най-важният елемент на позитивното възпитание. Колкото по-често показвате на детето своята обич като го прегръщате, целувате и му казвате "обичам те", толкова по-силно детето ще иска да докаже, че я е заслужило. Вашата обич помага на детето да бъде уверено в себе си и да има самочувствие.
Установете програма за деня
Малките деца ще се чувстват по-сигурни и по-лесно ще се избегне конфликт, ако имат ясна програма за деня. Те са по-доволни, когато имат въведени постоянни часове за яденето, сън или свободно време.
Децата често не разбират защо ги наказват
Изследванията показват, че правилата на възрастните са често много неясни за децата. Те не винаги разбират какво лошо са направили, особено след като са им ударили плесница, тъй като са сърдити и притеснени, за да мислят спокойно.
Да виждате света през погледа на детето
Трябва да си представите какво чувства детето. Спомнете си как сте се чувствали когато сте били дете, и колко неразбираем ви се е струвал светът на възрастните, когато са се отнасяли с вас несправедливо.
Давайки на децата възможност да правят избор им помагате да се държат по-добре
Не се карайте на децата за незначителни неща. Позволявайте им да правят собствен избор -. сами да решават какво ще облекат или какво ще ядат, за да не се чустват засегнати от това, че ГИ контролирате непрекъснато Такъв подход помага Да СЕ избегне раздразнение или неприятно поведение От страна английският децата.
Децата имат право на позитивни възпитателни мерки
България е задължена да спазва Конвенцията на ООН за Правата на детето. Тя гласи, че децата имат права, а едно от тях е правото на защита от всякакви форми на физическо и психическо насилие и преднамерено унижение.
Уважавайте детето си така, както бихте уважавали един възрастен
Позволявайте на детето да участва във вземането на решения, особено в такива, които пряко го засягат. Изслушвайте внимателно неговото мнение. Ако ви се прииска да му кажете нещо оскърбително, помислете как то би прозвучало на някой възрастен. Извинете се, ако сте постъпили неправилно.